Jonah 1

Основна тема в книгата е отношението между Бог и неговия служител Йона: пророкът получава задача да възвести Божията вест към жителите на Ниневия.Йона решава, че това не е негова задача, в резултат на което едва не загубва живота си. Бог го връща обратно към изпълнение на неговото пророческо задължение и в края показва милост към разкаялия се народ на Ниневия, а самият пророк трябва да научи още един горчив за него урок. Така накратко може да се предаде съдържанието на тази книга, която е повече историческа, отколкото пророческа. За Йона се споменава още в 4 Ц. 14:25, където се дава името на баща му – Аматия, и на рождения му град Гетефер. Това става през време на царуването на Еровоам, т.е. книгата може да се отнесе към VIII в. пр. Хр. Счита се, че самият пророк е автор на книгата, макар, че разказът се води в трето лице. Атмосферата, стилът и съдържанието на книгата напомнят биографична книга. Съществуват обаче и други предположения, че книгата е написана много по-късно – до III в. пр. Хр., но липсват сигурни доказателства за точното време.

Книгата съдържа едно много важно послание: спасението се отнася за всички хора – и юдеи, и езичници; Бог приема покаянието независимо от това, какъв произход има покаялият се човек. Йона е единственият пророк, с когото Исус се сравнява (Мат. 12:38-41; Лука 11:29-32).

Йона не се подчинява на Бога

1 ^a Господнето слово дойде към Йона, Аматиевия син, и каза:

2 ^b Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му излезе пред Мене.

3 ^c Но Йона стана да побегне в Тарсис от Господнето присъствие; и като слезе в Йопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и се качи на него, за да отиде с тях в Тарсис, бягайки от Господнето присъствие.

4 ^d Но Господ повдигна силен вятър по морето и настана голяма буря в морето, така че имаше опасност корабът да се разбие.

5 ^e Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Йона беше слязъл и легнал в дъното на кораба, и спеше дълбоко.

6 ^f Затова капитанът на кораба се приближи до него и му каза: Какво става с тебе, спящи? Стани, призови Бога си, дано Бог си спомни за нас и не загинем.

7 ^g После си казаха един на друг: Елате, да хвърлим жребий, за да разберем поради каква причина е това зло върху нас. И като хвърлиха жребий, той се падна на Йона.

8 ^h Тогава му казаха: Кажи ни, молим ти се, каква е причината за това зло върху нас? Каква е работата ти и откъде идваш? От коя земя си и от кой народ си?

9 ⁱ А той им отговори: Аз съм евреин и се боя от Господа , небесния Бог, Който създаде морето и сушата.

10 Тогава хората много се уплашиха и му казаха: Защо си сторил това? (Защото те знаеха, че бягаше от Господнето присъствие, понеже им беше казал.)

11 Тогава му казаха: Какво да ти сторим, за да утихне морето за нас? (Защото морето ставаше все по-бурно.)

12 ^j И той им отвърна: Вземете ме и ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас; защото зная, че заради мене ви постигна тази голяма буря.

13 ^k Но хората все още гребяха усилено, за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях.

14 ^l Затова извикаха към Господа : Молим Ти се, Господи , молим Ти се, да не загинем поради живота на този човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото Ти, Господи , си сторил каквото си искал.

15 ^m И така, хванаха Йона и го хвърлиха в морето. Тогава яростта на морето престана.

16 ⁿ А хората се уплашиха твърде много от Господа , принесоха Му жертва и направиха оброци.

17 А Господ беше определил една голяма риба да погълне Йона; и Йона остана във вътрешността на рибата три дни и три нощи.